Хитлер е истинският спасител на Георги Димитров. Защо БСП не се гордее с 4 ноември?
Дали пък не се срамят от своя идол?
Да забележим за какво 4 ноември и толкоз значим в живота на индивида, тръгнал от Пернишко и стигнал до общоприет секретар на Коминтерна, героят от Лайпциг.
И като споменахме Лайпциг да продължим с тематиката Лайпцигски развой. На 4 ноември 1933 г за първи път в правосъдната зала, в която се води процеса против обвинените в подпалването на Райхстага, се появява руски публицист. Делото е почнало на 21 септември, само че чак месец и нещо по-късно Москва демонстрира интерес към него. Дотогава интерес към Димитров и другите обвинени демонстрират доста страни, само че не и Съюз на съветските социалистически републики на Сталин.
Неслучайно, след време, когато Георги Димитров към този момент е оневинен и дружно с другарите си Васил Танев и Благой Попов идват в Москва, по време на среща в Кремъл Сталин му задава въпрос: Другарю Димитров, знаете ли за какво останахте жив? Защото фашисткият режим е още млад и некомпетентен. Първо е трябвало да ви убият, а след това да ви съдят “.
Десетилетия наред се премълчава и фактът, че в действителност Хитлер е индивидът, който избавя живота на Георги Димитров. Не е печатна неточност, истина е. Когато на 23 декември 1934 година Димитров и останалите са оправдани (Ван дер Лубе е наказан на смърт) те излизат от пандиза, само че не могат да изоставен Германия без нови годни документи. Райхсмаршал Херман Гьоринг, вторият човек в третия райх, упорства пред Хитлер българите да бъдат задържани и премахнати в ареста като изключително рискови за Германия. Фюрерът обаче отхвърля тази концепция, тъй като държал държавното управление да бъде възприемано в чужбина като демократично и спазващо законите. Именно заради тази причина Хитлер декларира обществено, че ще бъде изпълнено решението на съда и Димитров и останалите са свободни да изоставен Германия.
Хитлер ги избавя. Но в Съветския съюз Благой Попов е съден по скалъпени обвинявания и изпратен в лагер в Сибир за 15 години. За да избегне сходна орис Васил Танев се записва доброволец в армията и през 1941 година умира.
Самият Георги Димитров, който се завръща в София на 4 ноември 1945 година (изчакал една година, с цел да му изтече мандата като народен депутат в руския парламент) по-късно – през януари 1949 година отива на летище София и се качва на държавен руски аероплан, в който го чака външния министър на Съюз на съветските социалистически републики Андрей Вишински (бивш общоприет прокурор, идеолог на чистките през 30-те години, когато милиони руснаци са избити или попадат в лагерите) и повече не се връща. В целия свят на това му споделят похищение на държавен глава , само че Българска комунистическа партия тогава си замълчават и не смеят да попита какво става. На 2 юли 1949 година от Москва оповестяват в София, че Димитров е умрял.
Каква подигравка на ориста: Хитлер го избавя, а по времето на Сталин той мистериозно е похитен и умира. Димитров е създателят на фразата, че „ Дружбата със Съюз на съветските социалистически републики ни е нужна като въздуха, слънцето и водата за всяко живо създание “, само че в последна сметка за него Съюз на съветските социалистически републики не се оказва тъкмо това...
С 4 ноември е обвързвана и една от сърдечните случки на „ вожда и учителя “.
На тази дата Марта Дод, американка, за кото се знае, че е имала любовна спекулация с Хитлер, влиза в правосъдната зала, където се води Лайпцигския развой. Там тя става очевидец на словесния двубай на Димитров с Гьоринг.
Дод е не просто впечатлена от българина, а е безусловно покорена от неговия сексапил, както самата тя написа по-късно. Красавицата даже счита, че Георги Димитров доста и припомня за остарелия морски вълк от романа на Джек Лондон…
В дневника си тя е записала: “Гьоринг произнасяше своите показания, а изправен против него аз видях Димитров – тъмнокос човек, неизмеримо жив и прелъстителен, който като че ли излъчваше от себе си удивителна мощ и жизненост на духа. Той беше самият живот, огън. В него гореше мощ на разбиране, възмущение, злоба. Пламенните негови жестове, неговите ръце, неговият превъзходен глас… Никога няма да не помни по какъв начин стоеше спокоен и цялостен с живот, безмълвно слушайки Гьоринг, не ще не помни неговото лице, изразяващо предимство. Това беше същински победител в авансово квалифициран неравномерен двубой… Това обаче го няма в протоколите на съда, там останаха единствено думите. Онова, неотразимото, остана единствено в мен… ”
Оттам насетне Марта Дод, която е щерка на американския дипломат в Берлин, участва на всички съвещания до края на процеса. Тя с нейното държание – шумно приветстване на Димитров при всеки мотив, - става мотив българинът да се трансформира в героя на доста от писанията в непознатата преса.
От своя страна Димитров й се покланя в символ на благодарност за ръкоплясканията.
След процеса хубавицата Дод и Димитров се виждат няколко пъти. Това описват негови познати, само че дали това е правилно или са клюки - не е доста ясно.
Екип на Фрог нюз
Да забележим за какво 4 ноември и толкоз значим в живота на индивида, тръгнал от Пернишко и стигнал до общоприет секретар на Коминтерна, героят от Лайпциг.
И като споменахме Лайпциг да продължим с тематиката Лайпцигски развой. На 4 ноември 1933 г за първи път в правосъдната зала, в която се води процеса против обвинените в подпалването на Райхстага, се появява руски публицист. Делото е почнало на 21 септември, само че чак месец и нещо по-късно Москва демонстрира интерес към него. Дотогава интерес към Димитров и другите обвинени демонстрират доста страни, само че не и Съюз на съветските социалистически републики на Сталин.
Неслучайно, след време, когато Георги Димитров към този момент е оневинен и дружно с другарите си Васил Танев и Благой Попов идват в Москва, по време на среща в Кремъл Сталин му задава въпрос: Другарю Димитров, знаете ли за какво останахте жив? Защото фашисткият режим е още млад и некомпетентен. Първо е трябвало да ви убият, а след това да ви съдят “.
Десетилетия наред се премълчава и фактът, че в действителност Хитлер е индивидът, който избавя живота на Георги Димитров. Не е печатна неточност, истина е. Когато на 23 декември 1934 година Димитров и останалите са оправдани (Ван дер Лубе е наказан на смърт) те излизат от пандиза, само че не могат да изоставен Германия без нови годни документи. Райхсмаршал Херман Гьоринг, вторият човек в третия райх, упорства пред Хитлер българите да бъдат задържани и премахнати в ареста като изключително рискови за Германия. Фюрерът обаче отхвърля тази концепция, тъй като държал държавното управление да бъде възприемано в чужбина като демократично и спазващо законите. Именно заради тази причина Хитлер декларира обществено, че ще бъде изпълнено решението на съда и Димитров и останалите са свободни да изоставен Германия.
Хитлер ги избавя. Но в Съветския съюз Благой Попов е съден по скалъпени обвинявания и изпратен в лагер в Сибир за 15 години. За да избегне сходна орис Васил Танев се записва доброволец в армията и през 1941 година умира.
Самият Георги Димитров, който се завръща в София на 4 ноември 1945 година (изчакал една година, с цел да му изтече мандата като народен депутат в руския парламент) по-късно – през януари 1949 година отива на летище София и се качва на държавен руски аероплан, в който го чака външния министър на Съюз на съветските социалистически републики Андрей Вишински (бивш общоприет прокурор, идеолог на чистките през 30-те години, когато милиони руснаци са избити или попадат в лагерите) и повече не се връща. В целия свят на това му споделят похищение на държавен глава , само че Българска комунистическа партия тогава си замълчават и не смеят да попита какво става. На 2 юли 1949 година от Москва оповестяват в София, че Димитров е умрял.
Каква подигравка на ориста: Хитлер го избавя, а по времето на Сталин той мистериозно е похитен и умира. Димитров е създателят на фразата, че „ Дружбата със Съюз на съветските социалистически републики ни е нужна като въздуха, слънцето и водата за всяко живо създание “, само че в последна сметка за него Съюз на съветските социалистически републики не се оказва тъкмо това...
С 4 ноември е обвързвана и една от сърдечните случки на „ вожда и учителя “.
На тази дата Марта Дод, американка, за кото се знае, че е имала любовна спекулация с Хитлер, влиза в правосъдната зала, където се води Лайпцигския развой. Там тя става очевидец на словесния двубай на Димитров с Гьоринг.
Дод е не просто впечатлена от българина, а е безусловно покорена от неговия сексапил, както самата тя написа по-късно. Красавицата даже счита, че Георги Димитров доста и припомня за остарелия морски вълк от романа на Джек Лондон…
В дневника си тя е записала: “Гьоринг произнасяше своите показания, а изправен против него аз видях Димитров – тъмнокос човек, неизмеримо жив и прелъстителен, който като че ли излъчваше от себе си удивителна мощ и жизненост на духа. Той беше самият живот, огън. В него гореше мощ на разбиране, възмущение, злоба. Пламенните негови жестове, неговите ръце, неговият превъзходен глас… Никога няма да не помни по какъв начин стоеше спокоен и цялостен с живот, безмълвно слушайки Гьоринг, не ще не помни неговото лице, изразяващо предимство. Това беше същински победител в авансово квалифициран неравномерен двубой… Това обаче го няма в протоколите на съда, там останаха единствено думите. Онова, неотразимото, остана единствено в мен… ”
Оттам насетне Марта Дод, която е щерка на американския дипломат в Берлин, участва на всички съвещания до края на процеса. Тя с нейното държание – шумно приветстване на Димитров при всеки мотив, - става мотив българинът да се трансформира в героя на доста от писанията в непознатата преса.
От своя страна Димитров й се покланя в символ на благодарност за ръкоплясканията.
След процеса хубавицата Дод и Димитров се виждат няколко пъти. Това описват негови познати, само че дали това е правилно или са клюки - не е доста ясно.
Екип на Фрог нюз
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ